В далечната вече 1970 г американският футуролог Алвин Тофлър публикува своята първа книга – „Шокът от бъдещето“. Задно с други автори от края на 60-те години той лансира идеята за настъпващата постиндустриална цивилизация, която ще измести индустриалната като основа на човешките общества. Разбира се, индустрията ще продължи да съществува под някаква форма, но тя ще бъде подчинена на производството на информация, така както през последните две столетия селското стопанство от основен икономически отрасъл в продължение на векове се превърна в придатък на индустрията. Алвин Тофлър твърдеше, че тази смяна на производството на стоки с производство на информация ще разтърси целия свят и ще причини шокови кризи във всички сфери на обществото. Днес, с кризата в Европейския съюз, с така и неотминалата финансова депресия, с острите конфликти в Близкия изток, с бунтът на средната класа срещу елитите, със стъписващия избор на Доналд Тръмп за президент на САЩ, ние преживяваме в реално време този шок. Шокът от бъдещето ни застигна.

Но как започна всичко?

Човешкото бъдеще изглежда мрачно и безизходно. Публичното пространство е изпълнено с тревожно чувство за съдбоносни промени, които засягат и ще разтърсят живота на всеки един от нас. В същото време не е ясно какво всъщност става, какви са причините за всеобхватните кризи, в които сме въвлечени по един или друг начин. Съществуващите опити за обяснение на ставащото пред очите ни можем да подредим в следните няколко типа, които общо взето са традиционни:
•Геополитическа интерпретация: всичко е борба между световните сили за разпределение на сферите на влияние;
•Класово-морална интерпретация: всичко е заради лошия капитализъм, който поражда социална несправедливост и неравенство;
•Конспиративно-корпоративна интерпретация: донякъде тя може да се разглежда като наивен митологичен вариант на класово-моралната, защото капиталистическата класа е персонифицирана в някакви тайни общества от богати хора, които дърпат конците на света чрез своите всепроникващи корпорации;
•Културно-цивилизационна интерпретация: свидетели сме на сблъсък на цивилизациите, разбирани като някакви глобални културни пространства, основани на различни видове религии.

Това е Част II на фундаменталния труд на д-р ф.н. Иван Пунчев.

В Част II се прави анализ на цялостната система на Хегеловата диалектическа логика. В резултата на анализа се установява, че както цялата система, така и всяка нейна отделна подсистема е организирана като „тройно умозаключение” т.е. представлява взаимовръзка на трите фигури на умозаключението Е-О-В, О-Е-В, Е-В-О, така че всеки от крайните термини играе ролята на среден термин. Най-напред се разглежда генезиса на тази форма на системна организация от структурата на целесъобразната дейност (труда), в неговата теоретическа и практическа форма, проследен от Хегел в „Феноменология на духа”. Разглежда се Хегеловата онтология, изложена в неговата „Обективна логика” като напълно съответствуваща на онтологията, която ни предлага съвременното естествознание използуващо математическия метод на „теория на групите на симетрия”. При разглеждането на Хегеловата „субективна логика”, т.е. учението за понятието, съждението и умозаключението, се прави реконструкция на това учение чрез специално разработен буквен език-посредник между Хегеловата трактовка и съвременната математика и математическа логика. Разглежда се Хегеловото логическо учение не като „логика на термините” В-О-Е, но като „логика на отношенията” между тях, която „принципът на двойственост” (дуалност), известен от проективната геометрия, теория на групите и други области на математиката играе ролята на „правило на диалектико-логическия извод”.

Изтеглете книгата оттук:
Част II